сряда, 4 юли 2007 г.







Почистих килера -
изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра
побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички
нечестни приятелства,
стари обиди,
ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи
доста пространство.
Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет,
сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само:
за точка опорна - вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше задушно и тясно ...

1 коментар:

petu6 каза...

Откъс от "Плюшеното зайче" на Марджъри Уилямс

" - Боли ли? - попита Зайчето.
- Понякога - отвърна Кончето, защото винаги говореше честно. - Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.
- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето, - или малко по малко?
- Не се случва изведнъж - обясни Кончето, - а ставаш истински. За това е нужно много време. Затова не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове, или трябва да се пазят много внимателно. Общо взето, когато станеш Истински, козината ти се е проскубала, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират."