Поемеш ли ти нявга към Итака,
моли се пътят ти да бъде дълъг -
изпълнен със опасности, с познания.

Не бой се от Циклопите,
от Лестригоните, от гнева на Посейдон -
по пътя си не ще ги нивга срещнеш,
мисълта ти щом се възвисява, вълнение
неповторимо щом тялото, душата ти докосва.
И няма ти да срещнеш Лестригоните,
Циклопите, ни страшния и гневен Посейдон,
ако те в душата ти не съществуват,
ако тя пред теб не ги възправя.

Моли се пътят ти да бъде дълъг.
Да бъдат много пролетните утрини,
в които тъй радостен и тъй щастлив
в невиждани пристанища ще влизаш,
пред финикийски тържища ще спираш
и с чудни стоки ти ще се сдобиваш -
корали, кехлибар, седеф и абанос
и сладостни подправки най-различен вид
(колкото се може повече подправки);
в много градове египетски ще идеш
от мъдростта на мъдрите да учиш.

Но винаги да мислиш за Итака -
да стигнеш там е твоя орис.
Ала никак ти по пътя си не бързай -
по-добре ще е години да пътуваш
и вече остарял край острова да хвърлиш котва,
богат със онова, което по пътя си спечелил.

Не чакай ти Итака с богатство да те срещне.
Че даде ти Итака прекрасното пътуване.
Ти никога без нея не би поел на път.
Но няма нищо друго тя да ти даде.

И ако бедна я завариш ти, Итака,
знай не те излъга...
Че толкоз помъдрял и с опит,
навярно вече си разбрал Итаките какво са.

Константинос Кавафис