Когато нощем се напивам с блусове
и хвърлям тежката любов зад борда,
душата ми във свлачища и трусове,
разкъсвана от лунен прах и горда -
душата нощем търси болна думите,
а сблъсква се навсякъде с мълчание
и лута се в мечти и във безумие -
открива своето свещено знание...
Душата ми, над бездната надвесена,
разпуска плитки и лекува рани,
поглежда те с очите есенни
и капят сълзи в голите ти длани.
Когато нощем ме напива самота
със вино тежко, огнено и живо,
във теб се влюбва моята душа
и тръгне ли по пътя, е щастлива...
Бояна Петкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар