"Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч...""- Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде..." Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват!"
"Върху... Земята имаше един малък принц, когото трябваше да утеша. Аз го взех в прегръдките си. Залюлях го приспивно, казах му: "Цветето, което обичаш, не го заплашва опастност... Не знаех какво още да му кажа. Чувствах се съвсем несръчен. Не знаех как да стигна до него, как да му стана близък... Толкова е загадъчна страната на сълзите..."
"Малкият принц, който присъстваше, когато храстчето си сложи една грамадна пъпка, усещаше, че от нея сигурно ще излезе някакво чудесно видение, но цветчето продължаваше и продължаваше да се гизди, прикътано в своята зелена стая. То грижливо подбираше своите бои. То се обличаше бавно, то оправяше едно по едно своите листца. То не искаше да излезе съвсем измачкано, както маковете. То искаше да се появи само в пълния блясък на красотата си. Е, да. То беше голяма кокетка! Тайнственото приготвяне на премяната му продължи много-много дни. И ето че една сутрин, точно в часа, когато слънцето изгрява, то се показа."
"Моето цветче изпълни с благоухание цялата ми планета, но аз не умеех да се радвам на това... Тогава аз нищо не можех да разбирам! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата му. То ме изпълваше с благоухание и със светлина. В никакъв случай не трябваше да бягам! Зад жалките му хитрини трябваше да доловя неговата нежност... Но аз бях много млад и не знаех как трябва да го обичам!"
"Ако искам да видя пеперуди,ще трябва да изтърпя две-три гъсеници.Изглежда,че пеперудите са много хубави.Ако не са те,кой ще ме посети?"
"Ако заповядам на някой генерал да се превърне в морска птица и ако генералът не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз."
"От всеки човек трябва да се изисква това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се креми на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде да се хвърли в морето, той ще направи революция."
"Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец."
"Аз притежавам едно цветче, което поливам всеки ден. Притежавам три вулкана, които чистя всяка седмица. Чистя също тъй и угасналия. Човек никога не знае какво може да се случи."
"Човек е самотен и между хората - каза змията."
"Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето в житата ще ми бъде приятно..."
"Ще бъде по-добре да дохождаш по едно и също време - каза лисицата. Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствам щастлива. Колкото по-наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си... Необходими са обреди... То е онова, което прави един ден различен от другите и един час - различен от другите часове."
"Иди да видиш розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света."
"Вие сте хубави, но празни - каза им малкият принц. -За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците... Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза."
"Сбогом - каза лисицата. -Ето моята тайна. Тя е много проста: Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите... Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея... Хората са забравили тая истина... Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза..."
"Онова, което толкова ме вълнува в тоя малък спящ принц, то е неговата вярност към едно цветче, то е образът на розата, която свети в него като пламък на лампа, дори когато спи..."
"И все пак онова, което хората търсят, може да се намери в една-единствена роза или в малко вода... Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето си."
"Оставиш ли се да те опитомят, има опастност да поплачеш..."
"Ако обичаш някое цветче, което се намира на някоя звезда, приятно е да гледаш нощем небето. Всички звезди са цъфнали цветя."
Ето това обичам от "Малкият принц"!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар