Ако разберете границите на своите възможности, ще можете да действате в съгласие с тях, вместо да ги оставяте да работят против вас и да ви се пречкат, което впрочем те правят винаги, когато ги пренебрегвате, независимо дали го съзнавате или не. И едва тогава ще установите, че ограничените ви възможности могат да се окажат вашата сила. - Б.Хоф

"Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен."

Паулу Коелю

КРАСИВОТО СЪРЦЕ

Един ден един млад мъж, застанал в центъра на града, обявявайки на всеослушание, че има най-красивото сърце в околността.
Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на сърцето му. То наистина било от безукорна хубост. Нямало петна по него, никакви неравности, нищо.
И хората се съгласили с него, това било най-красивото сърце, което били виждали. От някъде се появил един старец и рекъл: "Твоето сърце не притежава хубостта на моето."
Насъбралото се множество и младият мъж погледнали сърцето на стареца. То биело силно, но цялото било в белези, на места липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места парчетата липсвали изцяло и се образували дълбоки бразди. Хората гледали смаяни стареца, как било възможно да твърди, че неговото сърце било по-хубаво. Младият мъж, като видял в какво състояние е сърцето на стареца се разсмял и рекъл: "Ти май се шегуваш! Да сравняваш сърцето си с моето, моето е перфектно, а твоето е кръпка до кръпка, бразда до бразда?!
"Да", отговорил старецът, "Твоето сърце изглежда прекрасно, но аз и за миг не бих го разменил за моето. Всеки белег върху сърцето ми е знак за един човек, на когото съм отдал любовта си. Аз откъсвам по едно парче от сърцето си и го подарявам, понякога и на мен ми подаряват късче сърце, което приляга на мястото, от което съм откъснал от моето. Ама нали късчетата не са точно премерени, затова и ръбовете понякога. Но аз много ценя тези ръбове, те са ми много скъпи, защото ми напомнят за любовта, която делим с този човек. Понякога съм дарявал от моето сърце без другият да ми е давал от своето. От това са празните бразди, които са останали. Да даряваш любов означава и да рискуваш.
И въпреки, че тези бразди са болезнени, те са останали отворени, за да ми напомнят за любовта, която изпитвам към тези хора. И аз се надявам един ден те да се върнат и да изпълнят празните места.
Сега разбираш ли, коя е истинската красота?"

Автор: неизвестен