понеделник, 14 декември 2009 г.
вторник, 17 февруари 2009 г.
сряда, 17 декември 2008 г.
вторник, 19 август 2008 г.
събота, 16 август 2008 г.
"Нужно е да поемаме рискове. Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи. Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е по-различен от утрешния. Но който внимава ще открие вълшебния миг...
Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра.
Горко на онзи, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад - защото все някога поглеждаме назад - ще чуе сърцето си да казва: "Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си."
Горко на онзи, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели."
Паулу Коелю, "Край река Пиедра седнах и заплаках"
cherveno%20syrce.JPG)
"Ако понякога протестирам, то е само защото съм човешко сърце,
а сърцата на хората са устроени така.
Страхуват се да осъществят най-големите си мечти, защото мислят,
че не ги заслужават или пък че няма да ги постигнат.
Ние, сърцата, умираме от страх само при мисълта за любов, изчезнала завинаги,
за мигове, които биха могли да бъдат прекрасни,
а се е получило обратното, за съкровища, които биха могли да бъдат намерени,
а са останали завинаги заровени в пясъка.
Защото ние много страдаме, когато това се случи."
Паулу Коелю
четвъртък, 19 юни 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)