За ръка ме вземи! Под дъжда да изтичаме,
Без чадъри, без дрехи, обувки и шапки,
Да развеем коси и да тръпнем под ласките
На прохладните, свежи, забързани капки...
Нека гледат съседите! Волни сме, влюбени,
Този дъжд е сега тъй прекрасен и весел,
Нека бъдем щастливи с най-простите радости
Като двойка врабчета, унесени в песен.
Виж, полето блести покрай пътя с акации,
Край разкошната вила на онзи сеньор,
Който – всичкото злато събрал на света –
Пак не може да купи и грам от богатството
Тъй огромно, с което дарил ни е бог:
Да е млада и пламенна в нас любовта!
Хуана де Ибарбуру
Няма коментари:
Публикуване на коментар