"Ако понякога протестирам, то е само защото съм човешко сърце,
а сърцата на хората са устроени така.
Страхуват се да осъществят най-големите си мечти, защото мислят,
че не ги заслужават или пък че няма да ги постигнат.
Ние, сърцата, умираме от страх само при мисълта за любов, изчезнала завинаги,
за мигове, които биха могли да бъдат прекрасни,
а се е получило обратното, за съкровища, които биха могли да бъдат намерени,
а са останали завинаги заровени в пясъка.
Защото ние много страдаме, когато това се случи."

Паулу Коелю