Каква любов?! Сърцето плаче!
Замина ти, потъна в здрача.
Мъгла и стон покриха спомена
и мъката е веч прогонена.
Години минаха... О, цяла вечност!
И свикнахме със таз далечност.
Ти там си сам, свободен, истински.
Аз чакам те, копнея искрено!
Мечтите ни? – Не зная тлеят ли?
Пътуват ли? В тъга живеят ли?
И срещите – красиви приказки,
разделите - са дъжд в очите ни.
И свикнахме! Години колкото
минаваха, отмиха болката...
Прошепвам стих – сълза отронена
в очи без грим, изплува спомена...
Златна МИТЕВА (ESEN)
